Килимите внасят особен уют в нашия дом. Често се случва обаче да ни омаят цветовете и просто да пропуснем качествените показатели. А това е много важно, защото килим не се купува за един ден. Разбира се, покупката на килим първо и основно се определя от финансовите средства, с които разполагате. Ако искате съвременен или модерен килим, нямате проблем, изборът е доста голям във всички мебелни къщи. Друг е въпросът, ако искате да купите "истински", старовремски килим, който струва значително по-скъпо.
Видове килими
Произходът на един килим се определя съобразно мотивите или геометричните фигури, изобразени на него. Голяма част от килимите сами носят етикет на производителя. Разнообразието им е огромно: материи, цветове, нишки, начин на тъкане, формат и рисунък.
Персийски килими
Допреди 1935г. те носят името на Иран. Персия произвежда най-красивите килими в света. Те са с памучна нишка и изобразяват главно мотиви на цветя и растения.
Турски килими
Техните мотиви са по-класически, тъй като са служели предимно за молитва в джамиите. Изобилстват цветните мотиви. Изработени са от вълнена нишка.
Кавказки килими
Мотивите им са подчертано геометрични, цветовете са ярки, а самите килими се изработват от вълнена нишка.
Индийски килими
При тях се появяват и стилизирани образи на животни, както и множество облаци, наред с цветята и зеленината. Килимите от Индия са памучни.
Китайски килими
Тези килими са истински пейзажни картини. В тях изобилстват водните лилии, а самите килими са от памук.
Пакистански килими
Те буквално наводняват пазара след 1950г. Мотивите им не са особено оригинални, а възлите им са рехави. Цветовете са по-скоро пастелни, като избелели. Изработени са от вълна, но с много тънка нишка и всичко това на обективно снижава цената им.
За да изберете хубав и качествен килим, трябва да имате предвид гъстотата на възлите, яркостта на цветовете, както и естетическия му облик. Така например колкото по-гъсти и здрави са възлите, толкова по-фин е килимът. За пример ще ви дадем турските килими изработени в Херике, където на 1кв. м. се броят между 1000 и 2000 възела.
Интересен е произходът на багрилата, с които се получават толкова хубави цветове на килимите. Едно време боите били от растителните продукти и се използвали масово до началото на ХХ век. Дълго време багренето на персийските килими се пазело в тайна. Боято се разтваряла във вряща вода, след което се поставяли чилетата вълна или памук, които врели дълго време с боята. Едва към края на 19 век се появяват анилиновите бои, които облекчават работата на килимарите. Единственият им недостатък е, че независимо от консервантите те рано или късно избеляват или пък при миене на килима пускат.
Интересен е произходът на самата дума килим, която откриваме и в западноевропейските речници под рубриката "kilim". Думата е турска и в миналото е означавала килим на бедняците по време на молитва. Днес обаче тя е реабилитирана и означава хубав килим, тъкан плоско и без релеф, свързан с традициите на Югоизточна Европа, Близкия и Средния изток. Върху най-старите килими са изобразени сюжети от живота на човешкия индивид: раждане, сватба, зачеване, плодородие, смърт. Днес обаче съвременните килими са по-скоро абстрактни и не представляват исторически интерес.
И килимите, както много други вещи или предмети в бита ни, не остават настрана от модата. Така например 80-те години бяха годините на иранските килими. Днес всеки купува това, което му харесва и е по джоба му, но ако искате да притежавате автентичен, ценен килим, предпочетете ръчната изработка. Макар и по-скъпа, инвестицията ви е за цял живот.
