„Добър вечер, уважаеми зрители! Спите ли?“ Напомня ли ви за песента на един вечно опозиционно настроен телевизионен водещ? Опозиционно настроен, но не винаги! Струва ли ви се странно? На мен не. В последните месеци се нагледахме на толкова чудни неща, че човек може да загуби ума и дума и да се помисли за малката Алиса в страната на чудесата. Чудни, но и не чак толкова.
От както се помня гледам хора по улиците, които протестират срещу столетницата и нейните видни представители. И така над 20 години. Какво още трябва да се случи. Още колко пъти трябва да се провалят тези хора за да осъзнаят, че не стават за тази работа. Всъщност те може би го осъзнават. Най-малко у тях трябва да се е създал някакъв рефлекс. Все пак почти при всяко тяхно управление има всенародни протести. Протести, чиито викове не чуват въпреки, че твърдят друго.
Така започва поредният Дансwithme. Още един ден на протести. Цветни хора по улиците, всеки със своя начин на изказ. С плакатите, свирките, с жените и децата си, всички са там на улицата. Чуват се възгласи за оставка, за избори… Жалкото е, че ако това наистина се случи то същите тези хора ще си стоят кротко вкъщи и няма да отидат да гласуват. Те могат да излизат на протести всяка вечер в продължение на месец и може и повече, но ако става дума за избори, това е друго. И така статуквото не се променя. Обръщаме плочата от другата страна и започваме всичко отначало – протести, оставки, избори. Всъщност последната от тези три стъпки се оказва май най-безсмислена. Накрая всичко ще свърши по същия начин – протести срещу червените и нови искания за оставка.
Не ме разбирай погрешно читателю и аз не си ги харесвам. Но какво ще се промени ако си идат? На следващите избори отново пенсионерите, ромите и турците ще изберат същия състав на парламента. И какво всъщност означава рестарт на системата? За какво ни е Велико народно събрание? Какво искаме да променим в Конституцията? Някои от протестиращите знае ли отговора на този въпрос?
Някой въобще разбира ли за какво става дума? Никой не отговори на няколко простички въпроса. Защо Делян Пеевски е лош човек? И защо за ден-два той се превърна от един добър кандидат за шеф на ДАНС в най-мразения човек в страната, а хората които стояха зад него вече не са толкова уверени в избора си и го наричат грешка? Какво е станало за два дни или просто той си е бил такъв? И ако наистина има съмнително минало и настояще как е избран във втори парламент?
Така приключва и поредния ден на протести. Ден в който въпросите са повече от отговорите, а повече от въпросите са само исканията.
