През годините Реал Мадрид винаги се е славил с наличието си на страхотни футболисти в офанзивен план или т.нар. „деветки”. Пушкаш, Ди Стефано, Роналдо, Мориентес, Раул са само част от имената, които са оставили своята диря в клубната история на деветкратния шампион на Европа. Един от най-симпатичните, но и подценявани нападатели в тази звездна плеяда на Реал Мадрид е Иван Саморано.
Чилиецът бе част от „белия балет’ в средата на 90-те години на миналия век. Той притежаваше хищнически поглед върху играта и винаги бе на точното място в точното време. Пласирането му бе уникално добро, което му спомагаше да отбележи не един или два гола важни гола за Реал Мадрид. Началото на кариерата си във футбола Иван Саморано поставя в началото на 80-те години в Чили. На основните футболни моменти, той се учи в школата на Трасандино, където показва че има заложби за големи подвизи. През 1983-та година сменя клубната академия на Трасандино с тази на Кобресал. Две години по-късно е даден под наем в Кобреандино, където в рамките на един сезон вкарва цели 27 гола. Това постижение хваща окото на тогавашните треньори на Кобресал и те бързо го привикват обратно в тима.
През 1987 година Иван Саморано бележи гол след гол за своя отбор. Върхът на кариерата му в Чили е спечелването на Купата на страната през същата година. Година по-късно Иван Саморано е продаден на швейцарския Санкт Гален, като е време той да се озове на Стария Континент. За Кобресал Саморано вкарва цели 35 гола в рамките на 29 срещи. Швейцария е добро място за чилиецът, където головете също доволно много. За съжаление неговият темперамент не подхожда на суровата швейцарска реалност и не след дълго Саморано се озовава в Севиля. След два добри сезона чилиецът вече е хванал окото на скаутите на Реал Мадрид, които го привличат през 1993-та година. Озовал се в „белия балет” Саморано става не само национален герой за Чили, но и футболист от друго измерение.
Головете, които той вкарва с екипа на Реал са от красиви по-красиви, като през 1995 година става голмайстор на първенството, печелейки трофея „Пичичи”. С безценните си голове през този сезон Саморано успява да спечели сърцата на феновете на Реал Мадрид завинаги. През този сезон Реал успява да спечели след дълга пауза шампионската титла на Испания и прекъсва доминацията на Барселона от няколко поредни титли. С екипа на Реал Саморано печели още Купата на страната и Суперкупата по време на дебютния си сезон в Реал. За тима от Мадрид, чилиецът изиграва 137 мача и записва 77 гола. През 1996-та година се мести в Милано и заиграва за местния Интер, с който през 1998-ма година печели Купата на Уефа. Две години по-късно Саморано се озовава в топло Мексико, където става голмайстор на местния Америка. За двата си сезона в Амрика той забива 33 гола и печели титлата на страната. 2003-та е последната състезателна година за Иван Саморано. Той я изиграва като част от най-силния чилийски тим Коло-Коло. Така след 18 години професионален футбол на най-високо ниво Саморано окачва обувките на стената.
За националния тим Саморано записва 69 мача и 34 гола за периода 1987-2001. С Чили Саморано успява да се класира на осминафинал на Световно първенство във Франция през 1998-ма година след дълга пауза и да спечели бронзов медал от Олимпийски игри в Сидни през 2000-та година.
