Кой от нас не е чувал ,че красотата ще спаси света-според великия Достоевски.
Няма по-голямо свидетелство,че светът е устроен красив, от природата.Създадена от божествената ръка,естествено сътворена,тя е извор на вдъхновение на писатели,художници и на обикновените хора като вас и мен.
Хармонията и красотата на природните гледки ни носят радостта ,че сме неразделна от нея.Тази красота прониква в нас и извира като ручей, когато човек наблюдава безкрая на морето, снежните висоти на някой връх, огрян от изгряващото слънце,или буйните води на някой планински поток,лицето му се раведрява, появява се усмивка, диша с пълни гърди. Природата събужда великодушие, доброта, любов. Чувстваме зареждане с енергия, жизнерадост,сили,идват ни добри и възвишени мисли, творчески идеи.
Откъде идва нейната магия?
Мисля,че всички трябва да се съгласим с думите на индианския вожд Сиетъл,написани много отдавна в едно писмо до президента на САЩ –Пиърс.
Накратко се разказва следното: че ние сме част от земята както и тя от нас.прекрасните ухаещи цвета са наши сестри, конят,планинските орли, елените - наши братя. Планините , сочните ливади,топлината на човеците и дивите коне - съставляват част от едно семейство.Според него човекът не може да существува без природата. Ако изчезнат всички животни и растения,хората биха умрели от тежка самотност на духа.Когато нещо се случи в природата,неминуемо след време се случва и на човека. Въздухът е нашата скъпоценност,защото всички дишат по еднакъв начин.Трябва да учим децата си,че земята е нашата майка.
Както кръвта обединява едно семейство,така всичко в природата е свързано помежду си.
Природата.Когато тя е около нас , гали сетивата ни,заобиколени от нея,чувстваме с цялото си същество нейната прелест.Природата е пред нас,усещаме присъствието и насладата от неповторимата и красота.Колко пъти в студените зимни нощи ни топлят спомени за песъчливия бряг на морето,как мислено чуваме шума на вълните?
Ех,да можеше и сега да сме там, нали?
Всяко дребно нещо,сътворено от природата е красиво, но нали ние можем да видим тази красота? Всичко зависи единствено и само от нас и от сетивата ни ,дали притежаваме умението да го видим и оценим. Когато в едно малко камъче има нещо красиво можем да го открием ,достатъчно е да имаме очи, отворени за красотата. Тя е в един поглед, в една усмивка или дума, всички малки неща които получаваме ежедневно.
Природата ни дава онова усамотение, от което имаме нужда.
Хубаво е при всяка възможност да излезем от градската джунгла, дори за малко кратко бягство до горичката на няколко километра от вас или до поляните над града.Не се изискват кой знае какви усилия.. Само желание, чифт спортни обувки, удобни дрехи, вода и може би някой добър приятел с нас.И разбира се ,винаги е трудно да излезеш от границата на комфорта си и да надвиеш мързела .
Но истинският живот е извън зоната на удобното и познатото ,нужна е само една крачка,а получаваме толкова много.
И макар,че рискувам да се отклоня от темата…нека да се грижим, да я запазим,нея – природата. След като тя е създадена за нас,защо не можем да живеем в мир с нея? Дава ни толкова много,а ние как и се отплащаме? Изсичаме горите, убиваме животните,всичко правим за икономическия си просперитет.
Та нали хората са жадни за красота и колкото повече я имат,толкова повече я жадуват...
Ако всеки ден всеки твори и дари красота,колкото желае да получи,светът ще е още по-красив!
Когато човек не носи красотата в себе си,не може да забележи тази,в заобикалящия го свят!
Да видиш красотата не се изисква само да имаш здрави очи...Красотата се таи в сърцето.
