Спортната гимнастика е един от основополагащите спортове на съвременните Олимпийски игри. Те намират място още по време на първите игри в Атина през 1896-та година. Също така гимнастиката има дълбоки корени в човешката физкултура, като препратките към древността не са една и две.
В съвременния си вариант спортната гимнастика се разделя на два големи дяла по полов признак – мъжки и дамски. Мъжете изпълняват съчетанията си на шест уреда: халки, висилка, кон с гривни, прескок, успоредка и земя. Уредите за жените са четири, като към прескока и земята, които са идентични като при мъжете добавяме специфичните смесена успоредка и греда. Излишно е да коментираме, че всеки един от тези осем уреда е строго специфичен, като техника и изпълнение. Също така упражненията, които се правят на тях са различни за различните уреди. Българската гимнастика може да се похвали като един от основоположниците на съвременната гимнастика. След освобождението в земята ни идват няколко швейцарски учители по физическо като Луи Айер и Шарл Шампо, които показват на населението различни гимнастически техники. Те сформират гимнастически дружества, като освен гимнастика запалват хората на младата държава и по други спортове като футбол, плуване, колоездене.
През 1986-та година Шарл Шампо взема участие на първите Олимпийски игри в Атина, където оставя добри впечатления с изявите си, но поради специфични причини е оставен извън официалното класиране. По това време се учредява и Съюз на българските гимнастически дружества „Юнак”, който от 1931-ва година е член на Международната федерация по гимнастика. След политическите реформи от 1944-та година този Съюз „Юнак” се прекръства на Републиканска Секция по Гимнастика, а малко по-късно и на Федерация по Гимнастика. По време на комунизма спортната гимнастика успява да се развие на много добро ниво, като апогеят са двата златни олимпийски медала на Стоян Делчев (Москва’80-висилка) и Любомир Герасков (Сеул’88-кон с гривни), както и бронзовия медал от Рим’60 на Велик Капсъзов. Също така през 1983-та година Боряна Стоянова печели световната титла на прескок.
Титлите от европейски първенства през същия период са поне десет, като с тях свързваме имената на Велик Капсъзов, Райчо Христов, Стоян Делчев, Пламен Петков, Калофер Христозов и Иван Иванов. В най-новата ни история българската гимнастика се движи от името на Йордан Йовчев, който успя да участва на цели шест Олимпиади през периода 1992-2012. На тях той постигна забележителни резултати, като спечели общо четири медала – един сребърен и три бронзови на земя и халки. През 1996-та година в Атланта въпреки отличното си изпълнение на халки, само няколко хилядни не му достигат да се нареди на почетната стълбичка. На същата Олимпиада друг наш много силен гимнастик по това време Красимир Дунев печели сребърен медал на висилка. След четири години в Сидни Йовчев е машина и два пъти става трети на земя и халки. След още четири години в Атина, изпълнението му на земя отново е с бронзов оттенък. Това на халки е със стойност на златен медал, съдийска тесла лишава варненеца от нещо първото място за сметка на представителя на домакините Тамбунякис.
Преди няколко месеца по време на последното си участие на Олимпийски игри, Йовчев се класира на финала на коронния си уред халки и завърши на седма позиция. Един чудесен финал на една чудесна кариера. За разлика от олимпийския връх Йовчев е стъпвал на световния и европейски такъв. Днес, той има трудната задача да управлява федерацията ни по гимнастика и да предаде опита си на по-младите ни състезатели.
