В зимните спортове отборните игри са изключителна рядкост. В Олимпийската програма са залегнали точно два вида спорт – хокей и кърлинг. И ако хокеят е разбираем за нас спорт, сравним и сходен с останалите отборни игри, то кърлинга е друга бира. Ако хвърлим един бърз поглед върху играта, ще ни се стори адски скучна и някак си напълно неестествена игра. Обаче, ако се вгледаме внимателно в детайлите, които съпътстват действието, ще открием че този вид спорт е особено динамичен и специфичен по свое му.
Като освен бързината, силата, ловкостта, в кърлинга се залага прекалено много и на мисълта, тактическия и стратегическия план. Експертите го сравняват с шахмат на лед, при който всички камъни спуснати по леда са идентични с това на местенето на фигури по шахматната дъска, а гениалните ходове водят до победа. Думата кърлинг има английско звучене и означава в превод на български „извивам се, въртя се, навивам се”. За родина на играта се смята Шотландия, като исторически извори я описват много добре още през 14-ти век. В Шотландия кърлинга е известен още като roaring game или стържеща игра. Навярно сходството между звука, който се отделя по време на съприкосновението на камъка с леда е в основата на този прякор. Напрактика кърлинга представлява игра между два отбора съставени от по четирима души. Целта на всеки един тим е да достави камъка максимално близко до центъра на концентричните окръжности, които са описани на игралното поле, които се наричат „дом” или къща” от английската дума “house”. Самото игрище е правоъгълно заледено поле с размери 44,5 метра в дължина и 4,5 метра в широчина. Ледът е много добре обработен и полиран, така че камъните да се движат сравнително лесно.
„Къщата” представлява четири концентрични кръга с размери от 3.66 метра, 2.44 метра, 1.22 метра и 0.66 метра в диаметър. Абсолютният и център е маркиран с Т-образна линия, която подчертава „тий” точката. Самият камък тези около 20 кг, като е висок около 12 см и широк 92 см. Отгоре му има дръжка, която способства за по-лесното му управление. Капитанът на тима се казва скип. Неговата роля е да обмисли тактиката на отбора и да взема трудните решения в играта. Когато „скипа” не хвърля камъните, той стои в долната страна на игрището и дава наставления на играча, който пуска камъка по леда. Когато капитана пуска камъка, някой от съотборниците му заема неговото място на командния център. Останалите двама играчи с помощта на метлички чистят пред пуснатия камък за по-добре сцепление на повърхността и ускорение или пък не правят нищо, ако е нужна по-бавна скорост. Един мач се състои от десет „енда” и трае около два часа. Всеки играч пуска по два камъка на енд, като се редуват участниците на отделните отбори. Целта е всеки камък да бъде максимално близко до Т-линията, като точките се определят въз основа на всички камъни попаднали в тази част на игрището след пускането на последния камък.
